Ноемврийският пуч

 

от Майкъл Уолш

 

Превратът 8-ми/9-ти Ноември, 1923 г.

 "Германия трябва да живее, дори ние да се наложи да умрем." Адолф Хитлер

                    

Ноември 1923 г., стана свидетел на немско въстание срещу френската инициатива да се установи контрол над Бавария и тя да се откъсне от германската държава. Хитлер взема решението да се отговори решително.   "По това време опонентите ни бяха решили да обявят да стартират революция на 12-ти ноември, революция, която да започне в Мюнхен при това  . . .  Веднага щом научих за това, знаех, че часът на истината за Германия наближава. Тогава реших да ударим четири дни преди враговете си и да привлечем инициативата на своя страна." Реч по случай годишнината от пуча, 1937 г.

 

 "Опасността се криеше в това, че други можеха да действат преди нас: някои казваха,  Северна Германия така или иначе е болшевишка, затова трябва да се отделим от севера. Да ги оставим да изгорят сами. Само след това ще можем да се съюзим отново с тях. Те много знаеха как да се отделят, но малко ги притесняваше факта, че си нямаха и на идея как да се съберат отново след това. Точно по тази причина бяхме заставени да действаме първи.

 

 По това време ние не искахме coup d'etat ( преврат ); но е един момент реших твърдо: ако другата страна стигнеше до там, че да съм сигурен, че ще ударят, ние щяхме да ги изпреварим с четири дни.  Ако някой ми кажеше Да, но последствията ... , тогава щях да отговоря: Последствията няма да бъдат по-лоши от тези, ако не действаме.   - Честване по случай годишнината от пуча, Мюнхен, 1934 г.

 

 "След като революцията от ноември 1918 наруши законите, които тогава бяха в сила, никой не може да очаква от нас да считаме тази революция за легална ... Затова през Ноември 1923 ние марширувахме изпълнени с надежда, че ще можем да изхвърлим онези отговорни за Ноември 1918, че ще успеем да унищожим лицата отговорни за нещастието на нашия народ." - Мюнхен, 8-ми Ноември 1935 г.

 

 "Правителството от тогава, дойде на власт чрез насилие и чрез насилие то трябва да бъде унищожено ." Фьолкишер беобахтер(Народният Наблюдател), 10-ти Ноември 1936 г.

 

 "Ние се срещаме днес, за да честваме деня, в който за първи път имахме шанс да променим облика на Германия. Резултатът бяха 16 мъртви, повече от 100 силно или слабо ранени, а по нататъшния резултат беше явното унищожение на нашето движение.

 

Ако година след година чествахме този ден докато ни преследваха не в същата форма дори ако сме длъжни в бъдеще и завинаги да направим този ден свещен за немската нация, това не е защото 16 човека умряха. Дневно умират хиляди, а войните унищожават многократно повече човешки животи за един час. Ние честваме този ден, защото тези 16 мъже изстрадаха смъртта си с истинска вярност и по този начин помогнаха на немския народ още веднъж да се издигне. Тези 16 мъже още преди смъртта си, се бяха сблъсквали с Великата война, много от тях бяха ранявани по веднъж и повече пъти. Много пъти те се бяха сблъсквали със смъртта очи в очи. Но по време на война всичко е различно! Защото тогава всички немци с оръжие в ръка се срещнаха с враговете си, докато на 9-ти Ноември 1923, една малка група се изправи срещу унищожителите на родината, унищожителите на нацията, срещу тези, които продадоха и предадоха нашите хора.

 

 . . . това беше дръзко решение, защото имаше прост, но ясен смисъл, никой не се опита да му даде друго значение човек трябва да има волята и куража да ме вземе властта. Това решение беше необходимо: нямаше начин да се избяга от него. Никакво друго действие не беше възможно. Някой в този час трябваше да се противопостави на предателството, трябваше да покаже на предателите националният лозунг. В крайна сметка няма значение кой го направи. Ние го направихме; аз рискувах. - Мюнхен, 8-ми Ноември 1935 г. Честване на12-тата годишнина от пуча през Ноември 1923 г.

 

"Ако мъртвите от 9-ти Ноември можеха да се възкресят, те щяха да бъдат изпълнени със задоволство от това, че пробудените немски армия и народ са намерили своя път към единството ... днес ние въплъщаваме в едно цялата сила на нацията и можем спокойно да гарантираме вечен покой на мъртвите."  - Мюнхен, 8-ми Ноември 1935 г. Честване на 12-тата годишнина от пуча през Ноември 1923 г.

 

"Това беше момента, в който движението написа над щандартите си думите: Германия трябва да живее, дори да се наложи ние да умрем. Мотото на останалите беше точно обратното: Ние трябва да живеем, дори Германия да бъде унищожена. Мюнхен, 8-ми Ноември 1935 г., Честване на 12-тата годишнина от пуча през Ноември 1923 г.

 

"Това, че опитът за преврат пропадна е вероятно най-големият за мен и за германската нация късмет някога ... най-накрая разделянето на Германия беше предотвратено, за да се отърват от нас, те имаха нужда от помощта на северна Германия и по този начин разделянето беше спряно. И при това не можеха да ни запушат устите: сякаш чрез експлозия идеите ни бяха хвърлени над цяла Германия и по този начин решението ми оправдано." Реч по случай годишнината от пуча държана през 1937 г.

 

Изказването на Хитлер на процеса за преврата: " Националсоциалистическата армия, която ние формирахме нараства от ден на ден, от час на час все по-бързо. Дори и в този момент аз имам гордата надежда, че един ден тези необучени банди ще станат батальони, че батальоните ще станат полкове, а полковете дивизии,  че старата кокарда ще бъде издигната от калта, че старите знамена отново ще се веят пред нас: и тогава сдобряването ще бъде сторено във вечния последен съд на справедливостта съдът на Бог пред който ние сме готови да се изправим. Тогава от нашите кости, от нашите гробове ще прозвучи гласът на този трибунал, който единствен има право да ни съди.  

 

И така господа, не сте вие тези, които могат да произнасят присъди над нас, само вечният съд на историята може да се произнесе на отправеното срещу нас обвинение.  

 

Присъдата, която вие ще дадете ми е ясна и позната. Но онзи съд няма да ни пита Вие извършихте ли предателство. Този съд ще ни съди, като ... германци, които са искали най-доброто за своите хора и своята родина, като германци които искат да се бият и умрат. Можете да ни обявите за виновни хиляда пъти, но богинята от вечният съд на историята с усмивка ще скъса на парчета присъдата на главния ви прокурор и нейната и на съда присъда ще бъде невинни. -- Речи (1933 г. издание. стр.122. Речи на Хитлер, Байнес. Том 1-ви , Институт за международни дела 1942 г.)

 

Относно процесите около преврата: "Аз самият бях в затвора, когато започнаха процесите. Имах само едно безпокойство че под напрежението от арести, разпитвания, и цялата методика на процеса някой може да се откаже, може да поиска да запази себе си, и може да пледира Аз съм невинен, действах под принуда. Нямах друг избор. Сърцето ми се изпълни с радост, когато видях първите репортажи от процесите, когато прочетох в Мюнхен Пост , Мъжете от Щурмовите отряди са толкова високомерни и безсрамни, колкото и техния началник и водач. Тогава разбрах, че Германия не е загубена! Този дух може да си пробие път през всичко. Такъв дух те вече не могат да разрушат. И от тези смели мъже по-късно бяха създадени на великите организации на немското движение СА и СС. И духът остана същия: той винаги и отново се доказа  не десет хиляди а сто хиляди пъти.

Това е, което дължим на тези мъже, които загинаха: примерът, който те дадоха на Германия в най-мрачният момент. - Мюнхен, 8-ми Ноември, 1935 г. Честване на 12-тата годишнина от пуча през Ноември 1923 г.

 

Проваленият ноемврийски пуч убеждава Хитлер да използва легални, а не нелегални средства, за да вземе властта. . . . Ако отново прочетете заключителната ми реч от големия процес ще можете да кажете, че аз като пророк показах единствения възможен за бъдещето път на прогрес, публично заявих кой е този път и в продължение на 9 години го следвах. Мога да го следвам само защото това действие се случи първо, защото преди това мъже умираха по този начин ... В интерес на истината, 16-те балсамирани тела на мъртвите честваха своето възкресение по уникален в световната история начин. Те станаха знамената на свободата на своя народ. Чудото е, че от тяхната саможертва се издигна могъщото единение на Германия, победа на движението, чиято идея бе прегърната от целия народ. Всичко това, целият ни дълг е свързан с тези мъже. Всички, които по-късно жертваха кръвта си бяха вдъхновени от саможертвата на тези мъже." - Мюнхен, 8-ми Ноември 1935 г. Честване на 12-тата годишнина от пуча през Ноември 1923 г.

 

ЗВЕРСТВА

 

"През тези осем месеца, света ни ругае, те се жалват от зверства, най-големите зверства в Германия са докарани от Версайския мирен договор: договор докарал ни по 20,000 самоубийства на година, 20,000 честни човека с ограбени от договора мечти и перспективи, с ограбени животи ... Имало ли е революция като нашата, с такава липса на зверства?" Шпортпалас, Берлин. 24-ти Октомври 1933 г.

 

" ... Ако чужди страни и определени демократични държавници с такава енергия агитират за каузата на отделни немски свещеници, действията им имат ясни политически причини, защото същите тези държавници бяха абсолютно тихи, когато в Русия бяха изгаряни и убивани стотици и хиляди свещеници, те бяха абсолютно тихи, когато в Испания бяха избивани зверски хиляди свещеници и монахини, някои от тях дори хвърляни живи в огъня . Те не биха могли те не могат да отричат тези факти, но те мълчаха, те не казаха и дума ..." - Райхстага, 30-ти Януари 1939 г.

 

16-ТЕ МЪЧЕНИЦИ

 Сега те минават в немската безсмъртност под свободното божие небеЗа нас те не са мъртви: тези храмове не са гробове: те са вечните охранителни постове. Тук те седят за Германия и продължават да пазят народа ни ."

- Адолф Хитлер, 11-ти Ноември 1935 г.

 

Когато телата на 16-те светци от ноемврийският преврат бяха преместени в открития мемориал в Мюнхен, Хитлер каза, че отдавна е решил, че ако дойде на власт ще извади тези другари от гробищата и ще ги почете: "Това убеждение аз изпълних сега. Сега те са част от немската безсмъртност. По тяхно време те не можаха да видят днешния Райх: те можеха само да си го представят. Съдбата им забрани да могат да усетят този Райх лично. И макар да не могат лично да видят и усетят този Райх, ние ще се погрижим Райха да види тях. Затова ние не ги поставихме в някоя крипта или катедрала. Не, така както те някога маршируваха, гърдите им на чист въздух, така те сега ще лежат тук във вятър и буря и сняг под свободното божие небе,  за да напомнят вечно на германската нация. За нас те не са мъртви: тези храмове не са крипти: те са вечната стража на пост. Тук те са на пост за Германия и пазят нашите хора. Тук те лежат като истински свидетели на нашето движение." Фьолкишер беобахтер, 11-ти Ноември 1935 г.

 

ЛЕГАЛНО ТЪРСЕНЕ НА ПОБЕДАТА 

 

След провала на 8/9-ти ноемврийският пуч Хитлер решава да вземе властта, чрез легални средства и междувременно да създаде социална и политическа система вътре в досега съществуващата, която да може да бъде поставена в готовност на сутринта на победата. Връщайки се към безразсъдието си и високомерната готовност за взимане на власт през 1923 г., той казва: "Никога не съм се колебал да изисквам от СА строго спазване на законността, и ако това вето спрямо незаконността беше нарушавано някъде, водачите или под водачите бяха подвеждани под отговорност. Актове на насилие никога не са били извършвани от нашата партия, нито пък са били желани от индивидуалния член на СА ... където се установеше, че мъже от СА носят оръжие, аз се намесвах и където беше необходимо ако не изпълнеха заповедите ми, освобождавах от пост и лидерите и мъжете от СА ...  в организация от 100,000 мъже разбира се беше естествено някои от тях да носят оръжие, за да защитават домовете си. Но ако държавата си затваря очите относно това, няма нужда и аз да го забелязвам.    

- Хитлер свидетелства при процес срещу четирима националсоциалисти в Берлин, Май, 1931. Фц., 9 -ти  Май 1931 г.

 

"Ние не взехме властта като узурпатори, както направих онези от Ноември 1918, ние получихме властта по правото на конституцията и легално." - Райхстаг, 13-ти Юли 1934 г.

 

Сравнявайки своето мирно идване на власт с прочутата обляна в кръв испанска революция, Фюрера добавя: "Ние взехме властта в нашата страна, без една счупена витрина. Това стана възможно само благодарение на добрата подготовка и изграждане на нашата партия ... " - Цф. 10. Революция еталон. Мюнхен, Годишнина от пуча, 1936 г.

 

"Ние стоим абсолютно твърди като гранит на базата на законността"  - Немският райх от 1918 до сега, годишник 1931 г., Берлин. стр.157

 

"Когато подновя работата си, ние ще имаме нужда от от нова политика. Вместо да търсим победа чрез въоръжен бунт, ще трябва със запушени носове да влезнем в Райхстага против католическите и марксистките депутати. Ако да ги победим чрез изборите отнеме повече време от това да ги изпозастреляме, накрая резултатите ще бъдат гарантирани от тяхната собствена конституция! Всеки законен процес е бавен. Но както вече знаете ние имаме в момента 32 депутати в Райхстага посредством тази нова политика и сме втората най-голяма партия в баварския местен парламент. Рано или късно ние придобием мнозинство и след това Германия. Аз съм убеден, че това са най-добрите ни възможности за действие след като условията в страната се смениха толкова радикално." - Курт Лудеке предава свой разговор с Хитлер в затвора Ландсберг точно след провала на пуча.

 

" Никога преди това революция от такъв голям мащаб не е била извършвана по такъв дисциплиниран и безкръвен начин, както този ренесанс на немския народ от последните няколко седмици." - Райхстаг, 23-ти Март 1933 г.

 

"Кога е имало революция толкова изчистена от ексцесии, като нашата? В дните когато беше революцията в Германия имаше повече ред отколкото в страни, в които не протичаха революции ... дори и да имаше ексцесии пак щяхме да сме далеч от ексцесиите на революциите на другите народи.  Истина  е че трябваше да барикадираме улиците, но не защото народа искаше да мята камъни по правителството, а защото хората искаха да изразят своята радост и признателност към правителството. Аз всеки ден вървя между хората без кордон от полицаи. Хората винаги знаят къде съм и къде отивам. Нямам никакъв страх, че хората ще ме атакуват, напротив, страх ме е, че малко дете може да бъде смазано от тълпата около колата ми.

И ако сравним със ексцесиите на френската революция мога само да кажа: Ние поне не сложихме гилотини,  ние не създадохме вендета в Германия. Дори най-лошите елементи просто отделихме от нацията. За нещастие останалата част от света не иска да ги вземе от нас, ние с удоволствие бихме им ги предоставили."  - Шпортпалас, Берлин, 24-ти Октомври 1933 г.

 

"Това, което бе постигнато миналата година е нечувано до такава степен, че трябва да ни убеди в дълбока покорност. То ни показа, че Всемогъщия не е изоставил нашите хора: те получиха неговата благосклонност веднага, когато откриха отново своята същност. Те научиха също, че никога отново не трябва да я губят, нашата идентичност трябва да бъде нашата клетва до края на живота ни, докато Всевишния ни дава сили да се борим." - Мюнхен, 19-ти Март 1934 г.

 

"Когато партията взе властта в Германия, преодолявайки многото трудности, които и се изпречиха, тя го направи без да нанесе каквито и да е щети на на имуществото на хората. С гордост мога да кажа, че това беше първата революция, в която не беше счупена дори и една витрина." - Райхстага, 30-ти Януари 1934 г.

 

"Аз бях войник четири години, там, където се изля повече кръв откогато и да е било преди това в човешката история. Никога не загубих самообладание, без значение каква беше ситуацията и без значение с какви неща се сблъсквах. Същото важи и за партийните ми колеги. Да се рушат човешки животи и да се унищожават материалните блага не е част от програмата на Националсоциалистическата революция, нашата цел е да се построи нов и по-добър живот."  - Райхстага, 30-ти Януари 1934 г.