Когато започна да записва младежи в своята партия и да ги облича в кафяви ризи, за да ги използва като пазители на реда на събранията, Хитлер се натъкна на известни различия между собственото му мнение и мнението на някои други членове на партийната управа. Тези различия бяха ликвидирани едва когато капитан Рьом и неговите привърженици бяха екзекутирани в края на месец юни 1934 година.

Ернст Рьом беше едър, шумен и свадлив ловец на щастие в живота, надарен с организаторски гений, но със скандален частен живот. Той беше натоварен със задачата да обучава по-младите и по-разпалени партизани, привлечени в националсоциалистическото движение от пламенното красноречие на Фюрера.

Според плана на Хитлер, тези „Щурмови отреди” трябвало да служат като охрана и като пазители на реда в събранията, а също и да представляват внушителна декорация, която да импонира на слушателите.

Рьом и неговите събратя-офицери искали, напротив, превърнат отредите в прикрита военна сила, нещо като запас и допълнение на Райхсвера, ограничен тогава от Версайския договор на 100 хиляди души.

Германия беше до голяма степен  разоръжена от Международната  военна  контролна комисия.  Въпреки това,  големи количества оръжие,  най-вече пушки картечници, са били укрити от окото на съглашенски те офицери-контрольори. На капитан Рьом и на неговите приятели им се   виждало съвършено естествено това укрито оръжие да бъде употребено за тайно обучаване на щурмовите отреди, в каквито първоначалните Хитлерови антикомунистически пазители реда се бяха превърнали. Зад този план се крие смътната идея Версайският договор да бъде отхвърлен един ден с военна сила, или пък берлинското правителство да бъде свалено с въоръжен бунт.

Хитлер се обявил против този план за превръщане на неговите младежи в прикрити войници. Той сигурно си е давал сметка, че като последица от този проект неговите отреди ще се изплъзнат от авторитета му и ще попаднат под властта на войсковите началници. Той обявил срещу милитаризацията на щурмовите отреди с аргумента, че едно военно обучение по един ден на седмицата, по доброволческата система, без наказания за проявено нехайство, не е достатъчно за създаване на добри войници.

Що се отнася до другия план - щурмовите отреди да бъдат използвани за извършването на държавен преврат, Хитлер твърдял, че властта в Германия може да бъде спечелена само с мирни средства. Превратът на д-р Кап доказа, както заявявал той, че въоръжената революция е осъдена на неуспех.

Ето защо според него политическата агитация оставала единственото ефикасно средство. Хитлер превъзмогна упоритата позиция на Рьом и настоя щурмовите отреди да не бъдат употребявани за никаква друга цел.

Опитът през 1923 година доказа колко безполезни са всички насилствени начини на действие. На 1 май по настояване на Рьом и с неговата подкрепа, Хитлер въоръжи две хиляди щурмоваци с цел да разтури първомайските демонстрации на социалдемократите и комунистите. Генерал фон Лосов, командир на баварската дивизия от Райхсвера, бързо осуети тоя план, като изпрати войски да обкръжат „Кафявите ризи” и да конфискуват пушките им.

Унижението от тоя неуспех спъна за известно време усърдието на Хитлер и той прекара цялото лято на 1923 година в Берхтесгаден, където наскоро се беше сдобил с една планинска хижа. Тогава именно той за­почна да пише „корана” на националсоциалистическото движение, обнародван четири години по-късно под заглавие „Моята борба”.

В края на лятото, обаче, политическото положение в Германия стана тъй трагично, че Хитлер бе принуден да се впусне внезапно в нова усилена борба.

В Германия беше настъпила катастрофална инфлация, предизвикана от усилията на германското правителство да финансира пасивната съпротива срещу френската окупация в Рурската област. Банкноти, определени доходи, ценни книжа, ипотеки - всичко се обезценяваше почти за една нощ. Най-внимателните и най-консервативни спестители бяха първи разорени. През ноември 1923 година равностойността на една златна марка достигна до 1 000 000 000 книжни марки.

Това катастрофално положение доведе на власт едно ново правителство, решено да приеме френските условия за прекратяване на окупацията в Рур.

В очите на Хитлер това означаваше предателство спрямо Германия. Той се завърна спешно от Берхтесгаден в Мюнхен и свика на съвещание не само ръководството на своята партия, но и централните бюра на други националистически организации, чиято програма предвиждаше съвместни действия. В пламенна реч той очерта опасността, пред която е изправена страната, и убеди другите организации да се обединят за съвместно действие. На 26 септември 1923 година бе образувана „Германската борческа лига”, а Хитлер бе избран за неин шеф. По тоя начин неговият авторитет и силите, с които разполагаше, значително нараснаха.

Мисълта за капитулация пред френския натиск в Рурската област беше тъй ненавистна за патриотическото германско обществено мнение, че дори и баварското правителство и Райхсверът започнаха да обмислят поход срещу Берлин. Едва бяха изминали дванадесет месеца от успешния: „поход срещу Рим” на Мусолини. Мнозина германци започнаха да смятат, че трябва да се действува със силна ръка и започнаха да признават ползата за Италия от похода на Мусолини.

Към тия германци спадаше и Густав фон Кар, председател  на  баварската  областна   администрация, обсъди с генерал фон Лосов, командир на баварска дивизия от Райхсвера, план за превръщането ла Мюнхен в изходна точка на едно движение насочено срещу централното правителство.

Хитлер подкрепи със всички, сили този, план. На него все още не му беше ясно с какво управление ще замени правителството на Щреземан. Някои от неговите сподвижници бяха монархисти, други - партизани на диктатурата. Той самият бе партизанин на републиканския режим. Той смяташе за по-важно да се измени не толкова формата на управлението, отколкото духа на това управление. По това време    Хитлер се беше сближил с генерал Ерих фон Лудендорф, един от герои те от войната, заселен край Мюнхен.. Интересно е да се отбележи, че Лудендорф  бе дал  по-рано своята подкрепа на преврата, извършен от д-р Кап. Хитлер се надяваше, че репутацията на генерал фон Лудендорф в страната ще парализира съпротивата на  Райхсвера и ще улесни мюнхенското правителство да се наложи над берлинското правителство. Постигне ли се това веднъж той беше уверен, че ще успее да влее духа на националсоциализма в новото национално правителство, каквато и форма да има то.

Фон Кар и фон Лосов, обаче, не бяха хора родени за бунтовници. Те се колебаеха и зачакаха да получат известия за подобни националсоциалистически движения в други части на Германия, за да имат поне 51 % увереност в успеха.

Хитлер следеше с нетърпение тяхната слабост и нерешителност. Той реши да ги постави пред свършен факт. Това негово начинание го доведе до единствения голям неуспех в кариерата му.

Планът на Хитлер беше прост. Фон Кар и фон Лосов щяха да говорят пред голям митинг вечерта на 8 ноември. Той реши да се възползва от този случай и да ги принуди с изненада да се присъединят към него в бунта срещу централното правителство.

Неколкостотин щурмоваци бяха тайно мобилизирани и въоръжени. С тях Хитлер обкръжи залата, след като предварително бе взел мерки да се обезпечи неутралитета на полицията, сред чиито по-висши офицери неговото движение имаше тайни съмишленици.

Три хиляди баварци бяха насядали в Бюргербройкелер тая вечер и слушаха речта на своя главен държавен комисар, фон Кар, чиито приятели (бяха започнали вече да го наричат „Бисмарк на юга”. Внезапно в 8:45 часа, откъм входа се зачу шум. Адолф Хитлер се вмъкна в полутъмната претъпкана зала, последван от щурмоваци в кафяви ризи, въоръжени с автоматични пистолети и карабини. Щурмоваците веднага поставиха една картечница на входа и я насочиха към изненаданите слушатели.

Тези неочаквани и заплашителни приготовления накараха оратора фон Кар и неговите три хиляди слушатели да замлъкнат от смайване. Използвайки тая мигновена тишина, Хитлер бързо се изкачи на ниската платформа в дъното на залата, извади револвер от джоба си и даде изстрел в тавана. Дупката от тоя куршум и днес още личи, оградена от боядисания впоследствие около нея пречупен кръст. След това Хитлер се провикна:

- Националната революция започна. Залата е обградена от 600 въоръжени мъже. Никой няма право да излиза навън. Ако се появи безредие, ще поставя една картечница в галерията. Райхсверът и полицията са на наша страна. Баварското правителство е свалено. Централното правителство е свалено. Ще бъде образувано временно правителство. Казармите на Райхсвера и на полицията са завзети.

Обстоятелството, че нито един от намиращите се е залата три хиляди слушатели нито за миг не се усъмни в истинността на това съобщение, е доказателство до каква степен вътрешнополитическото положение в Германия е било объркано и неясно. Хитлер беше пълен господар на положението. Фон Кар, шеф на баварското правителство, генерал фон Лосов, командир на баварския Райхсвер и полковник фон Хайсер, началник на баварската полиция - най-видните лица около Хитлер на трибуната, веднага се подчиниха, когато той им заповяда да напуснат залата заедно с него, придружени от щурмоваци, и  да се оттеглят на съвещание в една съседна стая. Лосов след това твърдеше, че се е подчинил само, за да печели време и че бил прошепнал на двамата си другари:  „Правете се, че сте съгласни с него”.

Щом внушителната фигура на Хитлер изчезна от залата, сред публиката настана вълнение. За да остане господар на положението, Гьоринг скочи на подиума и викна:

- Това, което видяхте преди малко, не е безразсъдна лудост, а началото на националното възраждане. Берлинското и мюнхенското правителство са свалени. В тоя момент се създава новото правителство. Във всеки случай - добави той със свойствената си шеговитост, вие ще си имате своята бира и няма защо да се тревожите.

В това време Хитлер отведе тримата си пленници в една малка трапезария, около тридесет  метра дълга недалеч от входа на  бирарията.  „Никой не може да излезе жив оттук без моя заповед!” - бяха първите му думи. Въоръжени щурмоваци застанаха на  пост  при входа. Хитлер беше все още с револвер и макар да уверяваше фон Кар, че никаква опасност не го застрашава, той все пак изложи своя план със заплашителна за бележка: „В револвера има пет патрона - четири за предатели и един за мене, ако работите се  объркат”. След тия думи, той се провъзгласи за шеф на националното правителство, фон Лосов обяви за министър на войната, Зайсер за министър на   вътрешните работи, фон Кар за регент на Бавария.

Докато тримата все още продължаваха да се колебаят, Хитлер бързо се върна в залата и оповести, до прочистването на Германия от нейните опропастители, той поема шефството на временното правителство. Публиката му устройва бурни овации. След това той се връща повторно при своите нерешителни другари и ги моли да се съгласят с неговия план. В този момент на сцената се явява един мощен съюзник на Хитлер Той бил изпратил човек да доведе генерал Лудендорф и побърза да му предложи върховното командване на германската армия. Макар и да остана не по-малко изненадан от акцията на Хитлер, отколкото останалите трима души, генерал Лудендорф заяви, че неговите родолюбиви чувства не му позволяват да отхвърли подобно предложение. Личността и престижът на Лудендорф изиграха решителна роля и тримата по-слаби духом мъже последваха неговия пример.

По този начин революцията в Германия започна и бе съставено ново правителство, макар още малцина извън Бюргербройкелер да знаеха нещо за станалото.

Щом митингът привърши, Хитлер незабавно пусна фон Кар и фон Лосов да си вървят, а сам той побърза да провери дали неговите въоръжени щурмоваци пристигат от селата край Мюнхен. Часът бе 10.30 вечерта. Той очакваше хората, назначени от него за министри, да започнат веднага да обмислят планове, за да направят преврата ефикасен.

Новината се пръсна из града. По улиците избухна възторг. Във всеки случай, населението на Мюнхен застана на страната на Хитлер. Водачите на социалистическата партия бяха освиркани или задържани като заложници.

Обаче Кар, Лосов и Зайсер, веднага щом се изплъзнаха от магнетическото присъствие на Хитлер и Лудендорф, започнаха да се разколебават. Те се посъветваха по телефона с други ръководни личности в Бавария. Тези среди се изказваха много остро пред неволните сътрудници на Хитлер срещу какъвто и да било опит да се потъпче конституцията на Германия, над която те се бяха клели.

Но имаше и нещо много по-лошо - Райхсверът не беше минал на страната на революционерите. Под заповедите на някои от помощниците на фон Лосов, той бе започнал да заема стратегическите точки в центъра на града.

Фон Кар и фон Лосов скоро решиха да се откажат от клетвата си, дадена пред Хитлер. Те разлепиха по улиците на Мюнхен едно набързо напечатано съобщение, че тяхното присъединяване към революционното движение е било изтръгнато с насилие. Същевременно заповядаха националсоциалистическата партия да бъде разтурена. Освен това, влязоха в телеграфна връзка с правителството в Берлин и оттам им заявиха, главнокомандващият, генерал фон Зеект, гарантира потушаването на бунта.

Утрото на 9 ноември - тази дата се превърна впоследствие в една от най-тържествените годишнини на националсоциалистическото движение - завари революционерите в твърде тежко положение и то с всеки изминат час все повече се влошаваше.

Хитлер по това време беше събрал вече няколко хиляди щурмоваци и ги беше разпределил под своите заповеди из предградията на Мюнхен. Щурмоваците бяха въоръжени с пушки и дори с картечници, поставени върху мотоциклети. Бирарията Бюргербройкелер бе превърната в главна  квартира на революционерите.

Опитите на щурмовите отреди да завземат през нощта някои държавни сгради бяха пропаднали, а от войските само кадетите от Пехотната школа се присъединиха към Хитлер. Във всеки случай, капитан Рьом с известен брой щурмоваци бе успял да завземе щаба на дивизията в Мюнхен.

Единствената надежда  за успех оставаше сега в приятелски настроеното население на  града, което да подкрепи движението. Направено бе смело предложение да се предприеме шествие из улиците на града с пропагандна цел от страна на щурмовите отреди, начело с всички националсоциалистически водачи и със знамената с пречупения кръст..

Ще открие ли Райхеверът огън срещу тая манифестация? - Не, ако генерал Лудендорф е с нас!-отговори Хитлер и припомни, че френските войски, изпратени срещу Наполеон при завръщането му от остров Елба, бяха сложили оръжие, щом като той бе пристъпил към тях.

По обяд шествието започна - около три хиляди души, някои от тях въоръжени, мнозина без оръжие. Във всеки случай, беше дадена заповед, пушките да не бъдат пълни.  Начело на шествието   тръгнаха   водачите, петна десет-двадесет души в една редица, решени да покажат по тоя начин, че те, противно на комунистическите демонстрации, са готови да изложат собствения си живот. Хитлер, застанал в средата на първата редица, беше облечен в своята прочута мушама, с която той оттогава насетне неизменно се явява на всяко събрание на открито. Отдясно на него се намираше генерал Лудендорф, съща така в граждански дрехи, а отляво - д-р фон Шойбнер-Рихтер, немецът от Русия. Когато шествието наближи центъра на града, голям брой граждани започнаха да устройват овации на манифестантите и да се присъединяват към тях. В своя ентусиазъм, гражданите се размесиха в такъв голям брой с шествието, че стана, нужда водачите от първата редица да се уловят под ръка, за да не бъдат откъснати един от друг.

Начело на шествието бе носено черно-бяло-червено знаме -старото германско национално знаме. След него следваха две националсоциалистически знамена с пречупения кръст. По-нататък ще предадем разказа на единия от тримата знаменосци.

В подножието на наклона пред Бюргербройкелер се напира широкият мост Лудвик Брюке на реката Изар. На моста стояха на пост десетина-петнадесет стражари. Когато шествието наближи, полицаите демонстративно напълниха пушките са и се приготвиха за стрелба.

Манифестантите започнаха да пеят националния химн „Дойчланд юбер алес”, а някои от тях извикаха: „Не стреляйте! Хитлер и Лудендорф са тук!” Полицаите се разколебаха, сведоха пушките си, и се оттеглиха, Шествието мина по моста.

Манифестацията стигна до центъра на Мюнхен без никаква друга съпротива и сред сцени на въодушевено одобрение от страна на народа. Почти по всички прозорци в града бяха окачени националсоциалистически знамена. По всичко изглеждаше, че манифестацията ще се превърне в триумфално шествие. В един часа и пет минути шествието наближи до Одеонсплац - голям площад в центъра на града, от едната страна на който се издига кралският дворец, а от другата - „Фелдхернхале”, грамадна сграда във флорентински стил. Тук, в дъното на Театинерщрасе, пътят бе препречен от втори, тънък полицейски кордон. За да избягнат всякакво сблъскване с него, водачите на шествието завиха надясно в Перузащрасе, а след това отново наляво, с цел да се доближат до Одеонплац по друга една тясна улица - Резиденцщрасе.

Ненадейно се появиха нови полицаи в края и на тази улица под командата на един офицер, убит след това в последната престрелка. Зад тях се намираше блиндиран автомобил с картечници.

Улрих Граф, един от близките сътрудници на Хитлер, изтича напред и посочи към Лудендорф. „Нима ще стреляте срещу своя генерал?” - викна той. И тук полицаите се разколебаха, обаче зад тях се появиха нови полицаи да препречат пътя. В този момент се чу изстрел, даден - според манифестантите - от полицията. Последва залп от карабините на полицаите. Гражданите, присъединили се към манифестацията, се разбягаха да потърсят убежище в близките къщи и в съседните улици. Щурмоваците залегнаха и някоя от тях откриха огън в отговор на залпа. За няколко мига всичко свърши, обаче четиринадесет манифестанти и четирима полицаи паднаха убити. Четиринадесетте избити националсоциалисти, заедно с още двама, убити при една престрелка пред щаба на дивизията, сега почиват в разкошна гробница на площад Кьонигсплац в Мюнхен и всяка година, в деня на тяхната смърт, всички живи още участници в манифестацията се нареждат в същия ред и предприемат тържествено поклонение пред техния гроб. Всички носят „Ордена на кръвта”, раздаден впоследствие на всички участвали в този бунт.

Фон Шойбнер-Рихтер, руският монархист, който вървеше под  ръка с Хитлер, беше в  числото на убитите. При падането си той бе повлякъл Хитлер надолу и му бе изкълчил рамото. Гьоринг бе ранен тежко и бе пропълзял зад един от бронзовите лъвове пред двореца на Одеонсплац, за да се укрие от куршумите. Двамата пострадали водачи - Хитлер и Гьоринг -бяха прибрани от приятели и отнесени бързо с автомобил. Гьоринг избяга в Австрия и оттам в Италия, а Хитлер се укри във вилата на Хенфщенгл в Уфинг на езерото Щарнберг недалеч от Мюнхен, където три дни по-късно бе арестуван от силно полицейско поделение. Лудендорф, за когото първоначално бяха помислили, че е убит, 6е продължил да крачи излъчено сред стрелящите  полицаи, но бе арестуван и след това освободен под честна дума.

Историята е пълна със странни повторения. На 9 ноември, сто двадесет и четири години преди това, е бил извършен прочутият държавен преврат на 18 Брюмер, при който друг един бъдещ диктатор направил опит да заграби властта по същия начин. „Малкият капорал” на бъдещата френска империя имал по-голям успех от водача на Третия райх, обаче неговото нападение срещу Съвета на петстотинте в Сен Клу е било извършено при също такава бъркотия, както бунтът в Мюнхен през 1923 година.

Колко голяма е била бъркотията се вижда ясно от разказа на един очевидец, един от тримата знаменосци, който се е движел начело на манифестацията, и ми описа лично как се е разиграла цялата сцена.

„Бях се записал в щурмовите отреди около два месеца преди това - разказа ми той. - Рано сутринта на 8 ноември получих нареждане у дома да отида веднага в една частна къща в Мюнхен. Отидох на посочения адрес - едно подземие. Там се оказа склад на пушки. Предадоха ни пушките, на мене и на моите другари, а след това бяхме изпратени в Бюргербройкелер, Беше станало 8 часа вечерта. Някои от нас бяхме изпратени из града да арестуваме част от общинските съветници и да ги задържим като заложници. Докарахме заложниците в Бюргербройкелер и останахме там през цялата нощ и на следния ден до обяд.След това получихме заповед да се строим пред сградата, за да вземем участие в манифестация из града. Пушките ни бяха празни, носехме ги през рамо на ремък. Дадоха ми да нося едно от двете знамена с пречупения кръст. След инцидента на моста Лудвик Брюке, където полицаите ни пуснаха да минем, стана ясно, че целият Мюнхен е с нас. Хиляди граждани се присъединиха към нас. Улиците бяха препълнени с хора, всички ни устройваха овации. Нашата манифестация едва си пробиваше път сред тълпата. Навсякъде бяха окачени знамена с пречупения кръст. Ние знаехме, че националсоциалистите в други градове са вече предупредени да бъдат готови да се присъединят към нас в похода срещу Берлин. Аз бях с впечатлението, че ни чака сигурна победа. Разбрахме, че тръгваме към щаба на дивизията в центъра на града, завзет през нощта от капитан Рьом и неговите хора. Аз бях  във втората редица, зад самия Хитлер, Лудендорф и редица други водачи, заловени под ръка, за да не бъдат откъснати в навалицата един от друг. Когато навлязохме в тясната улица Резиденцщрасе, пред нас внезапно се появи полиция.Даден бе един изстрел, последван незабавно от стрелба и от  двете   страни. Човекът  до   мене  бе   ударен от куршум в главата. Кръв шурна от него и ме опръска цял. Аз се хвърлих на земята, снех карабината от рамото си и дадох един изстрел. От всички страни се носеха викове: „Спрете стрелбата!” Всички се втурнаха да се укриват. Аз бързо се отправих с моето знаме   към „Прайзинг  палас” на улица   Резиденцщрасе, по-рано жилище на богато мюнхенско семейство, а сега ресторант. Когато погледнах през прозореца, по цялата улица лежаха човешки  тела. Стори ми се, че между  тях се намира и генерал Лудендорф. Всички твърдяха,  че генералът  бил  убит.   Тогава  някой извика   на  нас, в „Прайзинг палас”, да излезем на  улицата   да помогнем в пренасянето на ранените.

Аз попитах един офицер от щурмовите отреди какво да правя със знамето. Той ми каза да го оставя в къщата. След като пренесохме всички ранени в съсед ните къщи, друг от нашите офицери изтича и каза на неколцина  от нас:  Тичайте  колкото   можете   по-бързо към моста Лудвик Брюке и го задръжте до последния човек, ако полицията се опита да настъпи към Бюргербройкелер. Полицията иска да залови архивите на партията.

Десетина души изтичаха  по улиците, до моста.Аз бях целият опръскай с кръв от убития до мене  човек Няколко души от една  болнична   кола помислиха, съм ранен и се опитаха да ме спрат. Стигнахме до моста и заехме позиция, обаче никаква полиция не се появи.  Един-два часа след това  получихме   известие от Бюргербройкелер, че архивите на партията са вече отнесени на сигурно, безопасно място.

Върнахме се в Бюргербройкелер. Дадоха ни да нахраним. След това ни заповядаха да натоварим заложниците в един камион и  да ги  изведем  навън от Мюнхен. Всички заложници бяха извънредно бледи, сигурно смятаха, че ще ги водим да бъдат   избити.На няколко километра извън града камионът спря в една гора. Беше им заповядано да слязат от колата. След това ги отведоха в гората. Този път те вече бяха напълно убедени, че е настъпил последният им час. Оказа се, обаче, че нашият офицер е искал да им вземе дрехите, за да може някои от нашите хора да се завърнат по домовете си в Мюнхен, без да рискуват да бъдат арестувани, ако се появяват по улиците в своите униформи.

Аз не си смених униформата с дрехи от заложниците и отидох с камиона до един отдалечен хан по междуселско шосе на около двадесет километра от Мюнхен. Там заварих насъбрани няколко наши съпартизани. Всички смятахме, че полицията ще дойде да ни арестува, затова решихме да се браним до последния човек. Поставихме часовои пред хана. Когато се стъмни, дойде и моят ред да постъпя на стража. Трябваше да дам изстрел, ако пристигне автомобил. Това щеше да бъде сигнал за защитниците вътре да открият огън през прозорците на хана.

Нищо не се случи, и на сутринта поисках разрешение да се завърна у дома си в Мюнхен. Отидох до най-близката гара и се качих на влак. Когато пристигнах в града, отидох си пеш до дома с униформата, цялата потънала в кръв. Преживях нещо най-необикновено, тъй като народът по улиците ме приветстваше и ме тупаха по рамото. Офицери от Райхсвера в униформа ми отдаваха чест. Макар нашият опит да бе пропаднал, популярността на нашата партия в Мюнхен бе останала непокътната.

Няколко дни след това бях извикан в полицията.Разпитаха ме подробно за моето участие в бунта. Разправих им точно всичко, което бях извършил. Арестуваха ме и ме изпратиха в затвора в Ландсберг. Знамето, оставено от мен в „Прайзинг палас” беше изчезнало, когато го потърсих. Няколко години след това го намерих в къщата на един мюнхенски лекар, тогава вече покойник. Очевидно, той го е бил отнесъл навремето със себе си”. 

По този начин завърши станалият вече исторически бунт в Мюнхен на 9 ноември 1923 година. Една „шепа съчми” бяха осуетили плана за завземане на властта в Германия. Тогава изглеждаше като че ли националсоциалистическото движение може да бъде отписано като съвършено пропаднало.

Външният свят си взе само бегла бележка от цялата тая случка. В очите на чужденците престрелката пред „Фелдхернхале” не изглеждаше да има някакво по-голямо значение от многобройните политически схватки по улиците - обикновено явление в Германия в ония дни.

Тази престрелка, обаче, допринесе твърде много за по-сетнешния развой на германската история. Залпът на полицията даде възможност на Хитлер да разбере, макар подкладката на националсоциализма да се разпространяваше сред народа с голяма бързина, все пак моментът не беше назрял за действие. Или, както Хитлер бе писал на Гьоринг след като дойде на власт „Ние действахме тогава от крайна нужда, обаче провидението постъпи твърде мъдро като отказа да увенчае опита ни с успех”.

- Аз следвах примера на Мусолини твърде отблизо - каза ми канцлерът двадесет години след това събитие. - Аз очаквах мюнхенският бунт да означава началото на един „поход  срещу Берлин” и  по тоя  начин да се доберем направо до властта. От нашия неуспех извлякох урока, че всяка страна трябва да развие собствени начини и средства за възраждане.