Победа на вярата 

На този ден преди осемдесет години се случи едно знаменателно събитие. Малка група от отчаяно смели мъже потеглиха в поход за спасение на отечеството. Разбира се те тогава не знаеха, че тръгват не само за спасение на Германия, но и влизат навеки в аналите на историята и с това във вечността!

Водени от един никому неизвестен ефрейтор, няколкостотин бивши фронтоваци, студенти и работници,  възвестиха на света своето ново верую. Вдъхновяваше ги примерът на Мусолини и ги болеше от унижението на скъпата Родина. Опитът пропадна. Шестнайсетте загинали националсоциалисти бяха едни от първите мъченици на новата вяра. Но в колцина от последователите на Фюрера се бе съхранила тази вяра? Знаем, че дори най-близките му сподвижници – Гьоринг, Рьом и др., се бяха укрили или бяха избягали.Стотици други са арестувани, преследвани и малтретирани. Дори и самият Хитлер се бе укрил и според някои свидетелства е мислел за самоубийство. Щом той е смятал така, какво да кажем за останалите? Дали е загубил вярата си? Възможно е. Представете си – скрит в малката таванска стаичка в къщата на свой приятел в Уфинг... Всичките му надежди са разбити. Всичките планове мъртви.всички усилия напразни. Последователите му ги няма.Избягали, арестувани или укрили се. Самият той–издирван от държавата престъпник.От гърдите му се изтръгват ридания:

– Край! Свършено е! Борих се и загубих. Враговете се оказаха по–силни... Щом Провидението е решило така, аз се подчинявам.

Очите на Хитлер се премрежват от сълзи. Отчаяният му вик процежда тишината. Погледът му блуждае из полутъмната стая и ето, че се заковава на нещо върху масата. Студеният метал на пистолета мрачно проблясва срещу него.

– Люгерът! Верният фронтови другар. Да, честна войнишка смърт... Какво друго му остава на победеният военачалник? Нали и древните пълководци са се хвърляли върху меча си, когато виждали, че сражението е загубено.

Той бавно става, взема пистолетът от масата и се връща на леглото. Пръстите му силно стискат оръжието. Лицето му е бледо. Ръката бавно се вдига към слепоочието.

Внезапно стаята се изпълва с ярка светлина. Тя е толкова силна, че почти го заслепява. Завладява го усещане за страшна сила, която го обгръща и пронизва от всякъде. Тялото му започва конвулсивно да трепери. Студена пот го облива. Връхлитат го студени и топли вълни. В този миг пред него застава жена с неземна хубост. Хитлер никога не е виждал подобна красота. Пистолетът пада от ръката му. Жената е в ослепително бяла дреха, която грее във всички цветове на дъгата. Златисторусата й коса пада на меки къдри почти до земята. На челото й блести диадема пръскаща искрици, а очите й светят и в тях се оглежда синевата на небето. Около нея се носи неземно сияние. Като, че Валхала се е отворила и древна нордическа богиня стои пред него.

– Коя си ти? – се отронва от устата му.

– Не ме ли помниш? – пита тя с ангелска благост в гласа си. Когато говори излизат не думи, а се лее мелодия. – Колко пъти те спасявах от вражеските снаряди на фронта? Колко пъти отклонявах куршуми и шрапнели от теб? Не почувства ли ръката ми върху очите си, там в лазарета, когато ти възвърнах светлината в тях?

Той чува гласа й едновременно вън и вътре в себе си. Да, така беше. Много пъти още от детството си чувстваше около себе си много силно нечие присъствие. Присъствието бе толкова ясно и осезаемо, че не можеше да е въображаемо. Тези моменти зачестиха през последните години на фронта. И винаги след това настъпваха благоприятни последици.

– Какво искаш от мен? – задъхвайки се пита той.

– Ти бе избран за велика мисия, а си на път да се откажеш. Това не е хубаво! – казва тя с лек укор в гласа си.

– Но аз загубих, делото ми пропадна. – простенва той. Пленителна усмивка заиграва на устните й. После се приближава и поставя длан на челото му. Могъща сила се влива в него, изпълва го и бушува във всяка клетка в тялото му. Усети се в центъра на Сътворението, а около него минаваха с шеметна скорост звезди, светове, небеса и галактики.

Ръката се махна от челото му и той се намери отново в стаята огряна от светлина, а пред него меко се усмихваше жената.

– Ти си още в началото на пътя си! – казва тя. – Не губи вярата си! Каквото и да става не губи вярата си! Само така и боговете от Валхала ще могат да ти помагат. – Последните й думи вече идваха някъде от далеч. Образът й става все по ефирен и безплътен, докато накрая съвсем се стопява. Внезапно ярката светлина изчезва, тъй както се е появила. Наоколо се възцарява отново мрак и тишина. Хитлер чува само учестеното си дишане. Но няма и следа от предишното му отчаяние. Усеща в себе си невероятен прилив на енергия. Сега е готов повече от всякога да се бори и победи. Дори и да загине, но да изпълни мисията си. Чувства огромна увереност и спокойствие.

Малко по-късно един от приятелите му надникна в стаята. Завари Фюрерът тежко дишащ и облян в пот. Само очите му бяха широко отворени и грееха странно – озарени от вътрешен огън.

Мнозина ще се усмихнат скептично при тази сцена. Тя е доста поетично украсена. Но е твърде възможно да се е случило нещо подобно. Твърде възможно е! Всички , които са били близо до Фюрера потвърждават един странен факт. Фактът, че около Адолф Хитлер се е чувствало присъствието на свръхестествени, неземни сили. Това го отбелязват под една или друга форма всички – приятели, врагове и неутрални. Някои пишат за това с насмешка, други с недоверие, трети със скептицизъм. Често за това е говорил и самият Фюрер. Възможно е точната цел и произход на тези сили да не са били известни и на самия него. Нека някои се смеят. На тях ще кажем, че един факт си остава такъв, независимо дали му се смееш или не. Други ще поискат доказателства. Трябва ясно да се разбере, че това не е нещо, което може да се види или докосне, защото е над човешката природа. То може само да бъде почувствано. На този, на които е дадено може и да види. А всички, които са били близо до Хитлер, по един или друг начин потвърждават този феномен. Така че не искайте повече доказателства! Виждаме злобните усмивки на еврейските сатрапи: “Тия нацисти от отчаяние вече се надяват на богове и богини”. Не бързайте да злорадствате! Нали така се смеехте и на Фюрера? Тогава казвахте: ”Какво иска този ефрейтор? Няма нищо, нито пари, нито армия.” Голям смях падаше и тогава. След няколко години обаче, смехът ви секна. А след още няколко прерасна в горчиво ридание. Така е, Боговете помагат когато вие най-малко очаквате. И те не се влияят от звъна на вашето злато. Знаем, че сте много по-силни от тогава, но не се радвайте! Ние също сме много по-опитни. Когото тръгнем в поход през новия девети ноември, той няма да се провежда само в Мюнхен. Това ще бъде поход от световен мащаб. Но също сме си взели и поука от историята. Вече няма да бъдем толкова снизходителни към вас.

И тъй, часовникът, отброяващ часовете до новия девети ноември е вече включен! И боговете от Валхала чакат своят час!